145 години София столица на България: как се промени градът през миналия век
Днес означаваме 145 години, откогато София е столица на България. На 3 април 1879 година по предложение на Марин Дринов градът е определен за столица на Княжество България. 4-ти април е разгласен за празник на София.
В началото на 1878 година, в резултат на опустошителните освободителни борби, населението на града е намаляло съвсем на половина по отношение на предвоенния интервал. В София живеят малко над 11 000 поданици.
Днес столицата е дом на повече от 1 200 000 души и е най-бързоразвиващият се град в България. Красива, величествена, забавна, потайна – вижте остарялата София през обектива на предишното в нашата изложба:
София се снабдява със собствен герб през 1900 година във връзка присъединяване си във Всемирното ревю в Париж.
Първоначално гербът на София е включвал само корона, ситуирана над щит, разделен на четири полета . В горното ляво поле е изобразена Улпия Сердика – копие на изображение от антична монета, в горното дясно поле – църквата „ Света София “ .
iStock
В долното ляво поле – планината Витоша и в долното дясно поле – златен балдахин над скулптура на Аполон (което символизира лечебните минерални извори в града и покрайнините му). В центъра на щита стои добре познатият ни лъв.
През 1911 година към герба на столицата е прибавен девизът „ Расте, само че не старѣе “, а през 1928 година – лаврови клончета от двете страни на щита.
Решението София да стане столица след Освобождението бързо я трансформира в значим политически, административен, стопански, теоретичен и културен център.
В края на XIX век територията на града, или “Стара София ”,обхваща територията сред булевардите " Сливница ", " Христо Ботев ", " Патриарх Евтимий ", " Васил Левски " и " Цар Освободител ".
Не се изненадвайте, в случай че да вземем за пример през днешния ден някой възрастен човек ви показа, че в миналото домът на родителите му, покрай Орлов мост, се е смятал съвсем за " края на града ".
iStock
След 1946 година жителите на София стават от ден на ден, градът се уголемява и индустриализира.
В идващите десетилетия към столицата се причисляват доста от прилежащите села, които се трансформират в квартали. Строят се и съвременни за времето си жилищни комплекси в периферията на града.
В началото на 1998 година са открити първите станции на Софийското метро , макар че планът за него в стартират още през 60-те и 70-те години.
Най-ранните данни за заселване на античния център на града – местността към минералните извори на днешната Централна минерална баня – са от бронзовата епоха (II хилядолетие прочие Хр.). Днес под съвсем целия център на София може да се открият остатъци от Антична Сердика.
Най-древният квартал в София е Слатина. Смята се, че на неговата територия през VI – V се е появило първото населено място в Софийското поле. Жилищната кооперация на ъгъла на софийските улици „ Шейново “ и „ Сан Стефано “ е издигната през 1929 година и е една от най-старите кооперации в столицата.
iStock
Най-старата постройка в София е Ротондата. В София се намира най-голямата черква в България – храм-паметникът „ Св. Александър Невски “.
Софийската синагога, издигната през 1909 година, е най-голямата на Балканския полуостров. Тя побира 1300 поклонници.
В началото на 1878 година, в резултат на опустошителните освободителни борби, населението на града е намаляло съвсем на половина по отношение на предвоенния интервал. В София живеят малко над 11 000 поданици.
Днес столицата е дом на повече от 1 200 000 души и е най-бързоразвиващият се град в България. Красива, величествена, забавна, потайна – вижте остарялата София през обектива на предишното в нашата изложба:
София се снабдява със собствен герб през 1900 година във връзка присъединяване си във Всемирното ревю в Париж.
Първоначално гербът на София е включвал само корона, ситуирана над щит, разделен на четири полета . В горното ляво поле е изобразена Улпия Сердика – копие на изображение от антична монета, в горното дясно поле – църквата „ Света София “ .
iStock В долното ляво поле – планината Витоша и в долното дясно поле – златен балдахин над скулптура на Аполон (което символизира лечебните минерални извори в града и покрайнините му). В центъра на щита стои добре познатият ни лъв.
През 1911 година към герба на столицата е прибавен девизът „ Расте, само че не старѣе “, а през 1928 година – лаврови клончета от двете страни на щита.
Решението София да стане столица след Освобождението бързо я трансформира в значим политически, административен, стопански, теоретичен и културен център.
В края на XIX век територията на града, или “Стара София ”,обхваща територията сред булевардите " Сливница ", " Христо Ботев ", " Патриарх Евтимий ", " Васил Левски " и " Цар Освободител ".
Не се изненадвайте, в случай че да вземем за пример през днешния ден някой възрастен човек ви показа, че в миналото домът на родителите му, покрай Орлов мост, се е смятал съвсем за " края на града ".
iStock След 1946 година жителите на София стават от ден на ден, градът се уголемява и индустриализира.
В идващите десетилетия към столицата се причисляват доста от прилежащите села, които се трансформират в квартали. Строят се и съвременни за времето си жилищни комплекси в периферията на града.
В началото на 1998 година са открити първите станции на Софийското метро , макар че планът за него в стартират още през 60-те и 70-те години.
Най-ранните данни за заселване на античния център на града – местността към минералните извори на днешната Централна минерална баня – са от бронзовата епоха (II хилядолетие прочие Хр.). Днес под съвсем целия център на София може да се открият остатъци от Антична Сердика.
Най-древният квартал в София е Слатина. Смята се, че на неговата територия през VI – V се е появило първото населено място в Софийското поле. Жилищната кооперация на ъгъла на софийските улици „ Шейново “ и „ Сан Стефано “ е издигната през 1929 година и е една от най-старите кооперации в столицата.
iStock Най-старата постройка в София е Ротондата. В София се намира най-голямата черква в България – храм-паметникът „ Св. Александър Невски “.
Софийската синагога, издигната през 1909 година, е най-голямата на Балканския полуостров. Тя побира 1300 поклонници.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ